гр. Видин, градската градина, от страната на "Баба Вида"
Стой далеч
Без персонал не става!
При хубаво време градската градина на Видин е притегателно място за десетки. Навалицата окупира крайбрежните ресторанти доста преди пладне и с това изборът на място за хранене силно се ограничава. Когато обедната умора започне да замъглява точността на преценката, а свободните места в заведенията изглеждат мираж, риска да направите грешен избор се увеличава право пропорционално на гладът ви. В подобна ситуация на свален гард е възможно да мернете изкусителната празнота на разположеният в западната част (откъм крепостта Баба Вида) на градината ресторант „ Ривиера".
Имате избор между вътрешна зала, остъклена с панорамни прозорци към реката или класически дървени маси на сянка под комбинацията тента-дървета и в близост до детски кът.
Според пътеводителят ни, интериора на кръчмата е фризиран кич в стил зората на поп фолкa, а музикалните инструменти в средата на заведението навяват мисълта, че вечер ще може да се насладите на жива музика. Веднага щом седнете, спретнато изглеждащ келнер се появява, изсипва необходимият брой менюта и скоропостижно побягва.
На пръв поглед мазната и окъсана от продължителна употреба книжка съдържа интересни предложения, които биха ви свършили работа. Пробвате да се преборите за вниманието на обслужващия заведението сервитьор, който в този момент препуска като жребец в селска кушия между заетите с клиенти маси. Най-накрая акостира край вас. Леко е задъхан, но усмихнат и любезен , с успокояващ глас ала Кашпировски . Започва дискусия по избраната поръчка. Добре подготвеният гладник има в главата си поне два-три варианта на избрани ястия, но във видинският ресторант „Ривиера" шанса да уцелиш наличност е колкото при квалифицираните майстори на познатата в близкото минало игра „Тука има, тука нема". Докато се опитвате да излезете от шока, вездесъщият юнак е направил още десетина по-дълги или къси спринта между кухнята, бара и околните маси. Със съвместни усилия успявате да изясните окончателния вариант на поръчката, а междувременно донесените напитки са улеснили творческия процес. Факирът изчезва, а вие имате възможност да се огледате. Колко подвеждащи са сетивата! Едва в този момент фокусирате мъдрещата се на вратата обява за търсене на всякакъв вид ресторантьорски персонал, която би трябвало да играе ролята на огромен червен семафор за всеки нормален човек.
Докато вие изстрадате мимолетното си невнимание, сервитьорът се опитва да огрее навсякъде. Ясно е, че тези опити няма как да завършат с успех, но за жалост това се е отразило на вашите салати, които са увехнали като първите пролетни кокичета. Измитите в млечен разтвор краставици, претендиращи да са таратор и някога топлите супи са успели да изравнят температурите си. Малка утеха е добре приготвеният сом, минал през фризера, но все пак вкусен.
Докато чакате голяма част от поръчката, загубена някъде по трасето, решавате да се освежите. Фатална грешка за всеки , който не е закалил търпимостта си към гнусотии при експертите от някога нереформираната българска армия. За радост на целокупното българско население и на епидемиолозите от световната здравна организация, подобни клоаки бавно и сигурно изчезват от пейзажа на родината. Жертвата излиза от гадната дупка със свит стомах и тежко увредено обоняние. Разгеле, пристига дългоочакваната скара. Суха и тежко овъглена, докато е чакала месията, който да я изнесе от кухнята. Да, но само един такъв в заведението не е достатъчен. Погледнато от веселата страна, скарата би могла да изпълни ролята на така полезния при натравяния и стомашни проблеми активен въглен.
Сядаш, ставаш, сядаш, викаш, ставаш. Най-накрая прочутата мексиканска вълна привлича вниманието и успява да откъсне сервитьорът от останалите страдащи клиенти. Искаш сметката и тя пристига невероятно бързо, като ти поднася поредната изненада. Може би не всичко е изгубено. По-добре изглеждаща касова бележка в заведение не сме виждали отдавна. Ясно, подробно, точно дори в детайлите и с голям шрифт е описана историята на крайдунавското ви приключение във видинският ресторант „Ривиера".За съжаление, поне докато табелите, търсещи персонал не ги хване липсата и кенефът не изчезне, пътеводителят за ценители „ОриентирБг" ви съветва да „стоите далеч" от неговата вълнуваща атмосфера.
