к. Цигов чарк, центъра
Стой далеч
К'во стана в механа "Йоана"...
Решавате да оползотворите един от последните хубави есенни дни някъде извън китната столица. Поглеждате картата на татковината , очите ви слизат към Родопите и се сещате ,че горещо са ви препоръчвали местността около Баташкия язовир. Яхвате колата, палите гумите и не след дълго сте в псевдокурортното, по български застроено недоразумение, наречено "Цигов чарк". Разтъпквате се наоколо, наслаждавате се на наистина красивия пейзаж и ви се дохапва нещо. Връщате се към мястото, което смътно навява идеята за център на всичко наоколо и се набивате в механа "Йоана".
Стилът е традиционен, с цялата дървения на интериора, камини, битови предмети от миналото. Уютът е налице, но вие искате да седнете отвън и да се насладите на прекрасната панорама. Бирата идва толкова бързо, че от въздушното съпротивление по пътя е успяла добре да се сгрее, за да не ви настинат гърлата в студеното време. След още малко идват и супите. Зеленчуковата като че ли има нужда освен от лъжица и от вилица и нож, за да си нарежете парчоците в чинията.
Шкембетата, от своя страна, нямат никакво масло или мляко, за да се спази църковния канон по време на Коледните пости. Освен от неувяхващите естрадни хитове, атмосферата в ресторанта се топли и от една група, но не музиканти, а най-добри приятели на човека. Мда, кучета. Супер трогателни, особено един малък помияр с огромен гурел на лявото си око. Със сълзи на умиление тип " Оооо, я го виж колко е сладичко" неистово търсите носната си кърпичка, когато приятелчетата започнат да сядат до вас и съвсем непринудено да се самообслужват. Това сигурно би била отвратителна идея, само че хладничките пилешки сърчица с лук някак отварят вашето състрадание и ви карат да споделяте безкористно. По едно време решавате да си ходите. Идва единия от двамата келнери - не възрастния, дето е облечен като селски вдовец от средата на 50-те, а другия, младия, който е с разгащена рекламна тениска на ресторанта и някакъв черен парцал отгоре, който май трябва да е елече. Поднася една сметка, която се чудите дали трябва да платите или да ви платят, че сте ги удостоили с внимание, въздъхвате и продължавате разходката си из чудната местност, мислейки си: стой далеч!!!
