с.Ягодина, срещу джамията

Компромис

Ягодинската кръчма

Част от комплекса „Хотел-ресторант Ягодина", въпросното заведение се намира в китното родопско селце.

Точното му положение е срещу джамията, в сграда, която кара посетителя да си мисли, че и преди Десети ноември е изпълнявала подобни функции. Уморените и много гладни пътешественици се настаниха на първата маса, която видяха отпред. Терасата не впечатляваше с нищо особено, просто бе пространство навън в прекрасния есенен ден.

Посрещна ги приятно държаща се през цялото време сервитьорка, която запази самообладание дори след бурята от поръчки, идващи от всички страни. Завърна се бързо, но с топла бира, което в очите на всеки ценител на кехлибареното питие, е непростимо и неизвинимо с абсолютно никакви аргументи и причини престъпление. На душите им обаче бе леко и с приятен разговор бяха дочакани салатите и супите след около десетина минути. Те пристигаха неедновременно, на партиди от по 1-2 наведнъж. Зеленчуковата супа не бе добре подгрята, а на шкембетата им липсваше мляко. От салатите приятно влизаха шопската и варения боб с лук. По-интересна идея бяха пълнените с кетчуп, майонеза, кисела краставичка и маслинка варени яйца. Дойде ред на основните ястия, които, за съжаление, също се заточиха като керван, докато се съберат на масата, каквато е и горе-долу основната идея на храненето заедно. Един от пътешествениците остана особено разочарован, след като орисията му бе да получи своето около петнайсет минути след всички останали. Този феномен в сервирането лесно може да се обясни с липсата на персонал. Безспорна обаче беше свежестта на наистина току-що опечената във фолио пъстърва, костите с лекота се премахваха от крехкото месце. Пататниците с месо си общуваха с удоволствие със стомасите след подправяне, според нуждата и вкуса, със сол, червен и черен пипер, и бира. Менюто предлагаше още други добре звучащи местни ястия, като няколко вида качамак, чеверме (по предварителна заявка), родопски клин, родопска баница. Десертите обещаваха наслада, но за съжаление част от тях не присъстваха, като например галещото ухото съчетание от овче кисело мляко със сладко от горски ягоди или боровинки.
Вътрешната част на ресторанта бе истинско доказателство за соц-корена на заведението: подредени като в столова дървени маси, оставящи пространство за вихрене в случай на по-тежки компании и поводи, а тоалетните бяха приятно чисти и оборудвани, включително със сешоар за ръце.
В обобщение може да се каже, че ако човек умира от глад след обикаляне на зрелищните пещери „Ягодинска" и „Дяволското гърло", мястото е определено подходящо, защото може да предложи добри емоции на хранително ниво.

Нашето мнение е, че заведението е един приемлив компромис.