Вкусно и достъпно

Много често хората, обичащи Рила и ските избират за своя туристическа база град Самоков. Същото се отнася и за тези, които предпочитат да хапнат разточително при ограничен бюджет, преди да се приберат към столицата след изтощителен ден по склоновете. Добър вариант за всички тях, според нашият пътеводител, е хотел-ресторант „Нико", известен сред местните като „Пената".
Намира се в идеалният център на Самоков, срещу училище „Авксентий Велешки". Относно качествота на хотела не бихме могли да ви разкажем нищо, тъй като не сме спали там, но имаме дългогодишни впечатления от ресторантчето към него. Въпреки централната локация проблем с паркирането няма поради големичкият безплатен паркинг срещу ресторанта. Наистина е неохраняем, но ние досега не сме имали проблеми с това, въпреки че сме чували за варварски изкъртени ски-багажници и откраднати ски. През лятото и светлата част на зимата мислим, че паркинга е сравнително безопасен, поради добрата видимост от ресторанта.

Заведението разполага с десетина маси, плюс още толкова на двора. Малката площ на дворчето не позволява по-добро озеленяване, но добрата храна предизвиква снизхождение към това. По предпочитана е вътрешната зала на ресторантчето ( по принцип в Самоков е хладничко), имаща приятен неразточителен интериор. Свежи цветове, симпатични картини и уютно горяща през зимата камина.
Любезен персонал, който макар и да търпи неизбежни промени през годините, успява да запази едно добро ниво. Посрещат ви с усмивка и пламъчето на свещта заиграва върху масата.
Неприятна болка пронизва стомаха на гладният, когато по „стара" българска традиция получи в ръцете си менюто с обем на енциклопедия. На нас лично винаги ни е било непонятно цялото това множество от ястия, събрани в менютата на БГ ресторантите. В слуаят не помагат и прилежно направените задрасквания в иначе добре изглеждащата книжка. При всички положения поне десет минути ще преминат в лутане по страниците.
Кухнята определено е вкусна, но това, което я прави забележителна, са аламинутите от всякакъв вид, гарнирани с вариации на тема „Самоковски картофи". Сочни сърчица, деликатни бъбречета, нежни пилешки филенца и прочие изкушения, пристигат скоропостижно и се топят в устата. Слава Богу все още има кръчмари, неизкушени от ‘удобството" на полуфабриката!
Трудно ми е да разбера какво би накарало някой да предпочете дълбоко замразен лаврак пред прясна рилска пъстърва или искърски костур(през лятото), т.е. менюто не би пострадало от нежното редуциране на предложенията, за да се откроят истинските звезди. Любителите на бирата няма да бъдат разочаровани, но евентуалното разнообразяване и обогатяване на винената селекция е наложително! Най-малко със сигурност ще увеличи консумацията на крехкото свинско печено със сос и не много пикантните, но вкусни свински джоланчета.
За финал може да изберете пресният домашен ябълков пай, но за жалост той бързо свършва.
Малък недостатък е липсата на отделна зала за непушачи, но самото заведение е мъничко, пък и в България това все още е традиция. Вентилацията е прилична, но ценовата политика на ЧЕЗ води до нерегулярната ù работа. Все пак никога не се стига до неприятно задимяване и опушване.
Решите ли да се освежите, спокойно може да посетите тоалетните. Чисти и приятни. Единствено хората с увреждания биха могли да имат проблем поради размера им.
Ако вече сте получили сметката, със сигурност няма да ви се наложи да държите главата си под крана на студената вода, защото цените са народни.
Добрата кухня, приветливото и честно отношение, уютната обстановка и цените по джоба на всеки са истинска „препоръка" за ресторант „ Нико".