гр.Радомир, центъра

Компромис

Радомирската пицария

За любителите на италианската кухня няма да е трудно да открият радомирската пицария. Намира се в центъра, на десетина метра от гърба на градският символ- Бозаджията.
Заведението носи мелодичното име „Амичи", но е по-известно като „Енергото".Заема вторият етаж на новопостроена сграда, пред която има чудесен, безплатен паркинг за една дузина автомобили. В духа на характерните за града пролетарски традиции работи само с кеш и без почивен ден, всяка вечер до 23 часа.
Преминавайки през симпатичната входна врата установяваш, че спокойствието ти със сигурност няма да бъде нарушено от плачещи в колички бебета или безразборно летящи инвалидни столове. Гаранция за този идиотизъм са стръмните и многобройни стъпала, водещи към основната зала на пицарията. Стълбите са истинско предизвикателство, а безаварийното им преодоляване под въздействие на алкохол е предизвикателство, достойно за Херкулес.

Самата зала изненадва с приятен, семпъл интериор и разполага с около 40 места. Столовете и сепаретата са удобни, предразполагащи към кулинарно размазване. Вентилацията успява почти успешно да пребори тютюневия дим, бълван в изобилие от посетителите и дори непушач е възможно да оцелее, без да получи астматичен пристъп. От колоните на уредбата се носи класическа италианска естрада, смело решение в известния с любовта си към фолка югозапад.
За комфорта на посетителите се грижи всичко на всичко едно момиче. Не се подвеждайте от стайлинга и визията ù ала- Планета ТВ. Любезна и сръчна, подпомагана от неособено големия интензитет на поръчките и тяхната скромност, успява да се справи почти без забележки.
Менюто се състои от няколко сиромашко изглеждащи листа, но по-жалкото е, че италианската кухня започва и свършва с пиците. Няма паста, няма дори и „Капрезе"! Кратко, постно и не особено вкусно. Имената на пиците изглеждат подвеждащо познати, но за съжаление са доста далеч от оригиналите. Някои от съставките са спестени, а други направо липсват. За да бъде в крак с борбата срещу световната икономическа криза, готвачът си бе позволил да редуцира смело дори броят на сирената в „Куатро фромаджи". Стремежът към бързо обслужване и може би малкият размер на фурната са вероятната причина за леката недопеченост на тестото. Тестваното от нас пилешко, запечено с картофки , сметана и кашкавал в гондола беше много добро. Бдителните ни очи  забелязаха на съседна маса доста апетитно изглеждащи пилешки хапки. Тази картина ни кара да мислим, че по-добрият избор в пицария „Амичи" са хвъркатите. Десертите се изчерпват с палачинки и сладоледова торта, които пропуснахме да опитаме.
Типично по граовски, списъкът с концентратите е примамливо дълъг, а броят на червените вина е сведен до шест. Направената „селекция", с риск да се затрудни мисловната дейност на клиента и да прокара пътечка за ненужни буржоазни глезотии, е на цели два винзавода.
Тоалетната е чиста, удобна и заредена с всичко необходимо. Само прекалено тясната врата към нея би причинила неудобство за всеки, с тегло надвишаващо идеалните телесни пропорции на Рубенс.
Според нашият пътеводител, пицария „Амичи" е място, където срещу малко пари ще се разположите удобно, в приятна обстановка и ще хапнете без да се притеснявате, че ще лепнете противно изглеждащи натрупвания около талията. Един компромис между хранителни несгоди и финансов комфорт.